Форсмажор в похода срещу банките

Изпълнителните директори на някои кредитни институции напоследък получават доста атрактивна кореспонденция от отбрани клиенти. Пишат им например такива писъмца: "Моля ви, считано от датата на следващия падеж, да се съобразите с настоящото Уведомление, с което ви даваме срок, съобразно разпоредбите на чл.306 от Търговския закон, изплащането на главницата по кредита да бъде преустановено за период от (...) години и лихвата по кредита да бъде намалена на 4 процента." Засегнатите кредитополучатели уточняват още, че били изправени и пред "непреодолима сила", а исканото отсрочване било от взаимен интерес и в "унисон със съвместните усилия за преодоляване на финансовата криза".

Онези, които през последните няколко месеца следят изявите на Националната асоциация на българския бизнес (НАББ), сигурно вече са се досетили, че именно тя стои в основата на споменатите типови уведомления. Въпросната асоциация нашумя чрез медиите с организирането на малобройни протести срещу високите лихви на банките и обвиненията към кредитните институции, че са създали картел и застрашават националната сигурност на страната. С последната си изява - в четвъртък (3 септември) в Русе, тя вдигна мерника и на регионалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) и поиска оставката на ръководството й заради фрапиращи сигнали за злоупотреби.
Към активите на асоциацията се числи и подписката, в която се иска държавата да упражни контрол върху банките "с цел намаляване на необосновано високите им лихви до 4% по вече подписаните договори и преподписване на контрактите с над две години гратисен период". Другото условие, поставено от организацията, е икономическата криза да бъде обявена от законодателната власт за непреодолима сила (т.е. форсмажорно обстоятелство), така че банките да нямат право да пристъпват към принудително изпълнение.

Координаторът на НАББ за Русе Мирослав Станчев каза за "БАНКЕРЪ", че до момента в национален мащаб са събрани над 80 хил. подписа. След края на инициативата те щели да бъдат представени на министър-председателя Бойко Борисов. Станчев обясни, че паралелно с подписката се провежда и масово подаване на уведомления до банките за настъпило непреодолимо събитие. По думите му в началото директорите на клоновете, до които били адресирани тези писма, връщали писмени отговори на своите клиенти, но след това от централите им забранили да го правят.
И нищо чудно. Самите искания във въпросните уведомления са, меко казано, абсурдни и противоречат на закона. Вярно че нормативната уредба предвижда длъжникът по една търговска сделка да бъде освободен от отговорност, ако изпадне в обективна невъзможност да изпълни договорните си задължения. Но съгласно Търговския закон това става вследствие само на непреодолима сила, тоест "непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора". Съдебната практика обаче приема (по принцип), че длъжникът не може да се позовава на форсмажорно обстоятелство, ако преди това не е бил изряден. И тук възниква първият въпрос - дали хората, които изпращат до банките цитираните уведомления, са си плащали вноските по заемите редовно, или след като вече са изпаднали в просрочие, са решили да се оправдаят с "непреодолимата сила".
Освен това тези обстоятелства са изброени изчерпателно в тълкуванието на Българската търговско-промишлена палата и включват пожарите, природните бедствия, авариите, земетресенията, правителствените забрани, стачките. Юристите на организацията категорично отрекоха финансовата криза да влиза в списъка с форсмажорни обстоятелства. А причината за това е ясна - дори тя да не може да бъде предвидена, мениджмънтът на всяко добре управлявано дружество трябва да заделя от печалбата си съответните резерви, с които да посрещне нуждите си при подобна ситуация. Този механизъм на финансово подсигуряване срещу пазарни сривове е предвиден както в счетоводните стандарти (стига, разбира се, те да се прилагат пунктуално), така и в бизнес практиките по оценка на финансовия риск и застраховките, които могат да се сключат срещу него (стига бизнесмените да знаят за какво става дума)."Банките вдигнаха лихвите двойно. Не срещаме никакво разбиране от тяхна страна - казват ни: или повишаваме лихвения процент, или вземането ви става предсрочно изискуемо. Променят по свое желание договори, които имат две страни! Какви резерви трябва да сме заделили, за да можем да устоим на това увеличение?!", възмущава се Мирослав Станчев.
Само че кредитните институции работят в същата кризисна ситуация, както и фирмите, и точно тя ги принуди да начисляват двойно по-високи лихви по получените за управление депозити. Пък и при подписването на договорите кредитополучателите са били наясно, че лихвените проценти могат да бъдат променяни. Неприятното е, че се случи ставките да скочат така чувствително. Но както казваше Христо Стоичков, "който не рискува, не пичели!".Дори кризата да мине за "непредвидена", "неконтролируема" и "непреодолима" обаче, за да се приеме насериозно споменатото уведомление до банките за настъпили форсмажорни обстоятелства, то трябва да бъде придружено със сертификат, издаден от независима организация, като например Българската търговско-промишлена палата. Този сертификат на практика може да бъде доказателство за съществуването на непреодолимите затруднения. Изглежда обаче закъсалите банкови клиенти, членове на НАББ, не са проучили тази подробност или тя им е била спестена от предводителите на антибанковата акция."Не смятаме, че има нужда от такива сертификати. В писмените отговори, които длъжниците получаваха от банките, се казва, че кредитните институции също търпят отрицателните последици от глобалната финансова криза. Тоест те формално признават, че тя оказва негативно влияние върху икономиката", категоричен е Мирослав Станчев. Само че твърдението му не звучи убедително. Защото, ако се приеме, че съществува форсмажор, той важи за всички участници на пазара - както за неизправните, така и за изправните кредитополучатели. Което на свой ред води до следната ситуация - кредитните институции намаляват лихвените проценти по заемите до 4% годишно, дават двегодишен гратисен период за погасителните вноски, но веднага свиват двойно и тройно лихвите по депозитите и отлагат с две години плащанията си към вложителите. Те на свой ред пък, тъй като нямат достъп до парите си, спират плащанията към държавата и към търговците. Е, тогава наистина ще се стигне до форсмажор или още по-точно до тотален фалит на България. И за да не се допускат подобни катаклизми, форсмажорът не обхваща и никога не се е отнасял до финансови задължения. За тази цел в чл.307 на Търговския закон има едно друго понятие - нарича се "стопанска непоносимост". Само че тя се доказва пред съда и единствено той може да реши дали такава "стопанска непоносимост" съществува.

Банкеръ