Лихвите пак тръгнаха нагоре

Банките ще излязат единствените печеливши от кризата, която сами предизвикаха

Докато постъпателно-колебателни движения клатят държавната структура предизборно, банките бавно и полека вдигат лихвите. И по депозитите, и по кредитите. Напоследък една банка пусна най-цветната си промоция - невероятните 11,3% лихва по срочен депозит. Монтирали са дори винилови платна по тролеите и автобусите, които движат по „Цариградско шосе”. Извират от всички тв реклами. Майкъл Капустин ще излезе сополиво хлапе в сравнение с родните банкери, без майтап. Обещанията за по-висок процент срещу пари в брой в дългосрочен аспект могат да задълбочат днешната криза обаче. Защото паричен ресурс за толкова високи лихви по депозитите могат да се вземат само от балъците с потребителските и ипотечните кредити. Бизнесът отдавна не е в състояние да си обслужва кредитите. Банките търсят спасение в по-високите лихви, изправени на прага на фалита. И тъй клиентите, които никой път не се ожалваха на никого за банковите издевателства, се превърнаха в удобна дойна крава. Вдигат им лихвата, когато си поискат и колкото си поискат. После ги уведомяват по пощата. Това е днешният банков пазар в европейска България на прага на изборите за евродепутати. В интерес на истината същата банка с рекордната лихва първа и единствена започна да рекламира потребителски кредити. Които са с 1,5 пункта по-ниски. По-нататък ще разберем по-ниска от какво и за сметка на кого ще е тази промоция.Защото сега няма държавен орган, който да се загрижи за интересите на клиентите на банките. В момента треска ги тресе отговорните второстепенни разпоредители – ще им подновят ли мандата или да. На пръв поглед изглежда, че банката търси ресурс, за да работи с него на пазарен принцип. Т.е. да го отдаде като кредити срещу печалба и така да покрие задълженията си по-високите депозитни проценти. Само да не беше тази странна отстъпка от 1,5%, която навежда на съвсем обратните мисли. Че е някаква евтина мухоловка.Защото не чак толкова отдавна – на 1 май, БНБ свали основния лихвен процент от 3,53 на 2,27. Понижението е с 1,26 процентни пункта. С намалението основният лихвен процент падна до най-ниското си ниво от февруари 2006 година, когато лихвата е била на ниво 2,25 на сто.Предполагаше се, че това ще даде възможност лихвите поне да се стабилизират. Понеже сме наясно, че в нашата държава може да намалее единствено купестата облачност. Въпреки очевидното обаче разни платени финансови анализатори биват неправомерно тласкани към идиотски прогнози и нелогични съждения. Които вместо да разсеят мъглата на вътрешния финансов пазар, ръсят откровени заблуди.
Заблуда №1. ОЛП пада и лихвите по кредите ще ги последват. Основният лихвен процент, чието влияние е ограничено в условията на валутен борд, се формира на базата на индекса Leonia. Този индекс отразява лихвите на междубанковия пазар за еднодневни депозити (овърнайт). Така че неговото влияние на вътрешния пазар е опосредствено. Т.е - не влияе директно върху движението на процентите. Не можем да очакваме, че смъкването на ОЛП означава автоматично понижение на лихвите по кредитите.
Заблуда № 2. Понеже лихвите в еврозоната падат съществено, нашите банки щели да им последват примера. Макар и притежание на западни централи, днешните български банки нямат самостоятелно поведение. На нашия пазар чуждестранните им собственици могат да реализират много по-големи печалби, тъй като пазарните изкривявания са тъй големи, че буквално закриват правосъдния хоризонт. С други думи – могат да пипат лихвите както си искат, няма кой да ги осъди.
Заблуда № 3. Лихвата по кредитите е около 14-15 на сто. Грешно е да се смята, че ако вземете 10 000 лева днес, ще върнете след три или пет години сумата с 1400 лева отгоре. Тези 14-15% са лихва на кредитния ресурс, който банката ви ползва. Върху това тя си начислява още лихви, такси, комисионни и други разходи, известни като Годишен процент на разходите по обслужване на кредита. Именно ГПР прави кредитите особено неизгодни. Така че, ако вземете днес 10 000 лв. кредит, след пет години ще върнете от 15 000 до 16 000 лв. Т.е. един средносрочен кредит се оскъпява с близо 50%, а дългосрочните – с много повече.
Заблуда № 4. Валутният борд дисциплинира финансовия пазар.С времето така свикнахме с борда, че изпуснахме влака да влезем в крак с промените на световните финансови пазари. Той вече не е дисциплиниращ фактор, а задържащ икономиката ни фактор. Ако утре се наложи да въведем еврото, това ще бъде особено силен шок за българския бизнес, икономиката, а най-здраво ще го отнесат бедните слоеве на обществото. Защото фиксинга от близо 2 лева за евро изостава фатално от действителните равнища. От много време насам. Банките се подготвят отдавна за конвертирането на валутите и затова никой не бива да бърза отсега да си обръща левовите заеми в евро. Защото били по евтини – малко под 10%. По-изгодно е левовете като дълг да останат левове, а като депозит – обратното. Но пазарът трябва да се следи и да се издебне най-изгодният момент.
Заблуда № 5. Финансовата криза е приключила, пазарът се стабилизира.И с просто око се вижда, че банките са изключително нестабилни. Страдат от хроничен недостиг на ликвидност. Бизнесът, а и все повече хора са в невъзможност да обслужват кредитите си. Иначе нямаше да ги има тия отчаяни промоции за високи лихви по депозитите. Много от банките ни са във фактическа ликвидна криза, защото са дали стотици милиони кредити на разни „едри” индустриалци. Чийто бизнес днес е буквално умрял, защото външните им пазари са затворени. Да вземем "Кремиковци" – международните цени на металите паднаха рязко миналата година и ишлемето стана супер неизгодно. Индийци и украинци си плюха на петите, а комбинатът геройски хлопна кепенци. Завинаги.
По правило банките не печелят от фалирали бизнеси, а от жизнеспособни компании и клиенти със стабилни доходи. При фалит банките се обезщетяват от разпродажбата на активи и никога не печелят от такъв обрат. За тях бизнесът изглежда така – продават скъпо пари и всички вкупом работим за тяхното благоденствие.Пита се в задачата – защо българският банков сектор поддържа толкова самоубийствено високи лихвени равнища. Защо действа днес така, сякаш има купен билет за някой тихоокеански атол и бомбата, която заложи на цялата българска икономика, няма да му гръмне под краката. Истината както винаги е твърде прозаична – банките, както и другите сериозни стълбове в държавата, в най-голяма степен са обсебени от алчни, тесногръди и рядко некадърни хора. Които се опитват да излазат на печалба от кризата, която сами предизвикаха.

Източник: Inshurance.bg