Главоломен ръст на бързите кредити

Главоломен ръст на бързите кредити отчита БНБ. Общо раздадените бързи заеми са достигнали обем от 1,99 млрд. лв., което представлява 2,5 сто от БВП на България. Повече от една трета от тях обаче вече са влезли в графата „лоши кредити". Това означава, че у нас се теглят 60 хил. лева на всеки час.

Поради интереса към този вид услуги на пазара у нас работят 163 дружества, специализирани изключително в раздаването на спешни заеми, като само за година са регистрирани нови 46 фирми. От началото на годината броят на изтеглените бързи кредити драстично е нараснал след спад, продължил близо година.

Само за три месеца - от април до юни, от нефинансовите компании у нас са раздали кредити за 33 млн. лв., което прави по 500 хил. лв. на ден. Преобладават потребителските заеми, които са три пъти повече от жилищните. В сравнение с юни миналата години те са нараснали с 12 процента. Бързите кредити за домакинствата съставляват 71 на сто от всички отпуснати заеми от небанкови компании.

Фирмите рязко са свили търсенето на бързи кредити. Най-много домакинства са теглили заеми със срок за погасяване от пет години. Те възлизат на 570 млн. лв. Най-голямо увеличение има при кредитите със срок за връщане една година. Основната част от раздадените заеми идват от чуждестранни компании-майки, които имат офиси в България.

Бързите кредити са наистина бързи - за 15 минути или половин час получавате положителен отговор. Примамливите рекламни послания карат много българи да пренебрегват тежките административни изисквания и сложните процедури на банките и да прибягват до услугите на небанковите компании, обобщава БНР.

Още повече, когато спешно ти трябват малки суми, за да закърпиш бюджета до следващия месец, да платиш натрупани сметки за режийни разноски, разходи за болнично лечение, за почивка или ремонт. Дружествата се отзовават веднага на исковете за бързи заеми, като предлагат суми от 100 до 10 000 лв. и нагоре. При това получавате парите веднага, дори ви ги носят в къщи. В същото време обаче бързото кредитиране се оказва и най-трудно за връщане.

Компаниите, които предлагат този вид услуга, не споменават в интернет страниците си условията за бързите кредити. А те се оказват доста тежки. Така например, ако теглите едномесечен кредит от 399 лв., дължимата вноска скача на цели 520 лв. Това прави над 30 процента лихва само за един месец! А при 1000 лв. заем за осем месеца трябва да върнете на компанията 1898 лв.

За да си осигурят необходимия капитал, дружествата са набрали над 2,5 млрд. лв. от различни източници. Част от парите са от чужди компании-майки, друга част са от продаден бизнес или изтеглени депозити от банките. Експерти коментират, че доста от дружествата занижават критериите за отпускане на заеми, за да разширяват бизнеса си. Това от своя страна води до увеличаване на общата задлъжнялост на получаващите бързи кредити.

Компаниите разчитат на печалба основно от коректните длъжници. Тези, които закъсняват или отказват да си плащат месечните вноски, се дават на специализирани фирми, които пък се занимават със събиране на дългове. Такива у нас вече има в изобилие. Небанковите дружества разчитат на липсата на пари у българите за спешни нужди или на тяхната финансова некомпетентност. Затова рекламите са подмамващи, а условията - скрити, предупреждава БНР.