Той пита председателя на асоциацията Левон Хампарцумян дали има законови или други пречки наред с латиницата, да бъде възможно имената на картодържателите да се изписват и с кирилица върху банковите пластики. Българският евродепутат бил алармиран от свои последователи във Фейсбук, че банките не следват обща практика. Някои от тях предлагат продуктите си с възможност за кирилско изписване на картите, а други - не.
За да получи гражданин картата си на кирилица, обаче той трябва изрично да поиска това при издаването й. Калфин се запозна и с позицията на големи международни издатели на банкови карти, които предлагат техните продукти, свободата да изберат начина на изписване. "Проблемът се вписва в по-общата тема за равноправното използване на кирилицата и въпреки, че сам по себе си, може да не изглежда важен за милионите българи, които нямат възможност са си открият сметка, въпросът е принципен", коментира Калфин.
България е страната в ЕС, в която най-малко граждани притежават банкови карти. Едва около половината от населението в активна възраст. В същото време ЕС поощрява подобряване на достъпността на гражданите до банкови услуги. Европейският парламент поръча на Европейската комисия да предложи законодателство, с което ще задължи банките да предлагат основни услуги на всички граждани, независимо от социалния им статус и местоживеене. От пълнолетното население на ЕС 30 милиона души (около 10 на сто) не разполагат с банкова карта и достъп до електронните услуги на финансовите трезори. Става дума предимно за много бедни или бездомни хора, студенти, емигранти и хора без кредитна история или постоянен адрес, на които е отказано откриването на сметка заради непостоянни доходи.
Според Калфин кирилската транскрипция върху банковите карти може да поощри част от българите да се решат да си отворят сметка. Това ще подобри достъпа им до банкови услуги и ще облекчи управлението на финансите им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар