Малките убежища от лихвения данък

Няколко банки имат нови или стари продукти, които избягват облагането с 10% на дохода от депозитите. Смисъл от алтернативите има само за по-съществени суми

Новият данък на този етап не е мобилизирал банките да произвеждат конкретно нови необлагаеми продукти за избягването му. 

Каква е разликата между влог и депозит? Доскоро тя можеше да се измери единствено в техническите детайли на структурирането на различните банкови продукти, които не интересуват особено клиента. От началото на тази година обаче разликата си има съвсем точен измерител и той е 10%. С толкова се облагат срочните депозити, докато разплащателните сметки, спестовните и безсрочните влогове остават освободени от данък. 

Това предполага повече потребителски интерес към тези продукти и съответно повече усилия от страна на банките да предложат безданъчна алтернатива за спестяванията на клиентите си. Затова и очаквано вече можете да откриете различно именувани влогове и сметки - свободна, универсална, отворена, без ограничения. 

Проучване на "Капитал Daily" на място в банкови офиси на петнайсет банки показа, че те имат готови оферти. В по-голямата си част това са продукти, които банките имат в портфолйото си отпреди, и въвеждането на новия данък не ги е мобилизирало да произвеждат конкретно сметки за заобикаляне на данъка. В редки случаи има и нововъведени продукти, а има и банки, които се готвят да предложат конкретно разработени сметки с по-атрактивна доходност, доближаваща се до тази на депозитите. 

Изчакването е логично. Кредитните институции ще наблюдават интереса на клиентите си към пренасочване на средства от срочни депозити и поведението им в това отношение през първите два-три месеца на годината, като това ще покаже има ли необходимост от нововъведения и в каква точно посока. На този етап могат да отреагират с наличната продуктова гама, както показа проучването. Някои от тях имат и (не)прилично високи лихви по сметки и влогове, различни от срочни депозити, отпреди въвеждането на новия данък, което е въпрос на лихвена политика на различните банки, както и на управление на активите и пасивите им.

Източници от Министерството на финансите коментираха, че ще следят няколко месеца дали клиентите физически лица пренасочват средствата си от депозитни към спестовни сметки, където лихвите са необлагаеми, и ако се окаже, че миграцията е в значителни обеми, е възможно да обложат и лихвите по други банкови сметки освен депозитните. 

Въпрос на сметки

При повечето банки лихвените нива по безсрочните и спестовните сметки, при които лихвата обичайно се начислява в края на всяка година, са по-ниски в сравнение с тези по едногодишен депозит. В общи линии те са от 2 до близо 4% в зависимост от сумата. В евро са с 0.5-1 пункта по-ниски. Има банки, чиито спестовни продукти са така структурирани, че предлагат нива на лихви от 4-5% нагоре до 8%. Към привличащите с усещането за свобода имена на безсрочните спестовни сметки има и конкретика – "висока доходност, съчетана с удобството на разплащателна сметка".

Оказва се обаче, че смисъл за прехвърляне на средства от срочен депозит в такъв тип сметки има, ако сумата е по-съществена – поне над 10 000 лв. При по-малки суми в общия случай по-ниската лихва по спестовните влогове не компенсира спестения данък. Такъв беше съветът и на банковите служители при запитване в офисите. При малки суми – например 1000 лв., гимнастиката няма много смисъл, тъй като дори и при плащането на данък пак реализираната доходност от срочен депозит остава по-висока. Лихвите по едногодишните срочни депозити са около 4-6% в различните банки, а тези за три- и шестмесечните значително намаляха в сравнение с времето на депозитната война – до около 2-4%. 

Освен това при безсрочните и спестовните сметки обичайно има такси за теглене, докато при депозитите няма, ако е на датата на падеж. Има и такси за откриване и закриване, месечна такса за обслужване, изискване за неснижаем остатък и за минимално внесена сума за откриване на сметката. Срочният депозит в почти всички случаи е освободен от такива такси и изисквания. Освен това в някои случаи има и други особености по структурирането на продукта, като изискване за брой или обем тегления, право да се довнася до определен период или само на определена дата.

Тези особености е добре да се калкулират, ако ще се прави упражнението. Още преди въвеждането на данъка за облагане на доходите от лихви по депозити банкери коментираха, че той ще започне да произвежда стимули за избягване, когато и ако стане по-голям, както е например в Белгия – 25%. 

Почти, но не съвсем

При запитване в банковите офиси за алтернатива и смисъл от прехвърляне един от честите отговори беше, че е добре средствата да са в левове, тъй като лихвите са по-високи, и че смисъл има, ако сумата е по-голяма. 

От 15 декември Централна кооперативна банка има нов продукт - "Универсална сметка CCB CLUB" в левове. Минималната сума за откриване е 1000 лв. Лихвите са според сумата в сметката - от 1000 до 30 000 лв. - 4%, от 30 000 до 200 000 лв. - 4.3%, над 200 000 лв. - 5% годишно. На място в офис на банката при запитване за продукт, при който няма начисляване на данък върху лихвата, служителите обясняват за тази сметка. Все още ЦКБ няма информационна брошура за продукта. Останалите срочни депозити в банката, за които важи данъкът, са с лихви 5% в левове и 4.5% в евро за шестмесечен и 5.5% в левове и 5% в евро за една година. 

В Първа инвестиционна банка при запитване за вариант с приличен доход без облагане служители препоръчват два продукта – "Свободна разплащателна сметка" и "Разплащателна сметка с минимално салдо", като допълват обаче, че прехвърлянето на средства има смисъл, ако сумата е по-голяма. При първата сметка лихвата е нарастваща в рамките на една година – до осмия месец е 4% годишно за левове и евро, за деветия – 4.5%, за десетия – 5%, за единайстия – 6% в левове и 5% в евро, за дванайстия – съответно 8 на сто и 7 на сто. Ефективната годишна лихва обаче е 4.63% за левове и 4.46% в евро. За две години е съответно 5.58% и 5.38%. Особеното е, че клиентът има право да довнася суми само до шестия месец в първия случай и до третия месец във втория случай. 

Освен това има месечна такса за поддръжка от 1 лв. и такса за откриване – 2 лв. За сравнение, по едногодишен депозит на банката със стъпаловидно нарастване на лихвата тя също достига до 8 на сто, но няма такса за откриване, обслужване и закриване на сметката. В момента има и промоция по тримесечен срочен депозит с годишна лихва 4.4% в левове и 3.9% в евро, а за шестмесечен – 5% в левове и 4.7 на сто в евро. При втория тип разплащателна сметка клиентът сам може да определи минималното салдо, под което няма да пада сумата вътре. За една година лихвата в левове е 5.5%, а в евро 4.8%, но ако сумата намалее, лихвата става като по разплащателна сметка – 0.1%. 

Такова условие има и при т. нар. "Отворена сметка" на ОББ – ако по сметката има над 3000 лв. или 1500 евро/щатски долара, банката я олихвява с лихви, започващи от 2.5% годишно за първия месец и достигащи до 5% през дванадесетия в левове. Тези проценти са съответно 3 и 4.5% в евро. Ако се тегли повече от два пъти в месеца от сметката, за всяко теглене се плаща такса от 10 лв. При запитване в банката предлагат този продукт като възможност за избягване на лихвата. Той не е нов, банката го има от години. За сравнение, ОББ има шестмесечни депозити с лихва, достигаща 7% за левове и 5% за евро, както и едногодишни с 5.5 и 5% съответно за левове и евро. 

От няколко години Корпоративна търговска банка предлага безсрочен "Депозит+" само в левове. В офис на банката при запитване обясняват, че новият данък върху лихвите не важи за този продукт. Олихвяването става в края на всяка календарна година или при закриването на самия депозит. Лихвите по него не са променяни тази година и зависят от сумата по сметката, като са от 5.5% годишно до 8.25 на сто (над 100 000 лв.). Другият такъв продукт на банката, с който се избягва данъкът, е пак безсрочен депозит "Евролев", който също не е нов. Лихвите са от 4% до 7% годишно. За сравнение, по срочния депозит на банката "4 х 4" лихвата е от 6.9% до 8.85% за четиримесечен период. 

На пазара всичко има

При интерес за замяна на срочен депозит със сметка с приличен доход, но без данък, в МКБ Юнионбанк препоръчват спестовен влог "Клуб", чиито лихви достигат 3.35 и 3% за левове и евро, като сумите тук са значително по-достъпни – това са лихви за над 10 000 лв. или 5000 евро. Ограничението е сумата във влога да не намалява повече с 30% от първоначалния й размер. В противен случай лихвата става 0.3%. Сравними с лихвите по спестовния влог са тези по шестмесечните срочни депозити на банката – 3% за евро и 3.75% за левове, като за по-големи суми замяната му със спестовния влог е подходяща. Банката има и едногодишен депозит с 5.005% за левове и 4.247% за евро. 

В офиси на СИБанк посочват като възможност за необлагане с данък на дохода спестовен влог с диференцирано олихвяване. Ако не се тегли от сумата по влога, банката начислява за едногодишен период още 2% върху стандартната лихва. Сумите са от 100 лв. нагоре, а базовите лихви - от 2 до 2.7% за левове и от 1.65 до 2.15% за евро. Лихвата по едногодишен срочен депозит на банката е 4.65% за левове. 

И в офис на Райфайзенбанк при запитване посочват като вариант спестовна сметка "Без ограничения", като обясняват обаче, че целта е оправдана според сумата. По сметката се начисляват такси за теглене – 0.4% от сумата, за закриване 10 лв., има и минимално салдо от 100 лв. Лихвите са от 2.8% до 3.3% за левове и по-ниски за евро – от 1.8% до 2.3% според сумата. В момента лихвите по едногодишни промоционални срочни депозити на банката са от 4.05% до 4.5% за левове и от 3.4% до 3.7% за евро според сумата. 

И Пощенска банка няма конкретни нови разработени безсрочни и спестовни сметки. Като алтернатива при запитване предлагат спестовната си сметка "Мега плюс" - лихвата е 3.7% годишно, няма годишна такса за обслужване, ограничението е да се тегли до два пъти за месец, но посочват, че дори избягвайки данъка, пак излиза по-малко като доходност, отколкото на срочен депозит – лихвите са около 5% +/- 0.25%. 

Класиката е модерна

Нямат конкретни разработени продукти и в Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Societe Generale Експресбанк. В първата при запитване за алтернатива за избягване на данъка насочват към "Спестовен план Pioneer" - инвестиционен продукт, при който месечно с вноски от 20 евро или долара се закупуват дялове от фондове Pioneer. В Банка ДСК посочват, че дори и с облагане с данък, по-подходящ остава срочният депозит, тъй като лихвите по спестовните сметки и влогове са по-ниски. И в Societe Generale Експресбанк препоръчват за по-висока доходност срочен депозит въпреки облагането – при стандартния им за 12 месеца лихвата е 5%. Като алтернатива имат спестовна сметка с по-висока лихва спрямо разплащателните – "Нови хоризонти". Лихвата й е 3.8% в левове, може да се тегли и довнася неограничено, минималното салдо е 500 лв. 

И Алианц Банк България няма  нови продукти за избягване на данъка. Банката има стандартна разплащателна сметка – 0.1% годишно плюс годишна такса за обслужване (12 лв. за сметки в левове, 24 лв. за сметки в евро). Стандартният им депозит в левове е на 4.6% за 12 месеца. банката предлага "Спестовна Карта" - продукт с олихвяване, зависещо от салдото по сметката. 

Прокредит банк има само един спестовен продукт, при който данъците се избягват - "Спестовен влог". Безсрочната сметка не е нова, а служители от банката обясниха, че засега нямат информация за подготвяни нови оферти, свързани с новото данъчно облагане. При спестовния влог трябва да има поне 100 лв. салдо на месец. Тегленето до 5 хил. лв. на ден е без такса. Лихвата за влогове в левове е 2.25%, а за евровите - 1.25%. И двете се начисляват всеки месец върху натрупаната до момента сума.

Изчисления обаче показват, че "Спестовен влог" е по-неизгодният вариант, дори ако се сметне данъкът, отколкото би бил депозит в "Прокредит" с по-дълъг срок. При едномесечните и тримесечни депозити лихвите са сходни с тези на спестовната сметка. За по-дълги периоди като 6, 12, 24 месеца печалбата от спестените пари дори с данъка ще е по-висока от тази с безсрочен влог. 

В Българо-американска кредитна банка на този етап нямат спестовни и безсрочни влогове, като служители в банков офис посочиха, че БАКБ предлага само срочни депозити и разплащателни сметки. 

В Банка Пиреос посочиха, че имат стандартни разплащателни и спестовни сметки. 

Валентина Илиева - www.capital.bg