Банките ще продължат да събират дългове по бързата процедура

Конституционният съд бетонира правото на банки, държавни учреждения и общини да завеждат изпълнителни дела срещу длъжниците си по облекчена процедура. 

Съдът излезе с решение по внесената през лятото жалба на омбудсмана, който смята, че този привилегирован ред води до дискриминация на обикновения гражданин. Става дума за чл. 417, т.2 от Гражданско-процесуалния кодекс, който дава възможност на банки, общини, НАП, Агенцията за държавни вземания и т.н. да поискат от съда да им издаде заповед за принудително изпълнение само въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги. Така на практика съдия изпълнител може да започне да описва имуществото на длъжник, без да се доказва дали дългът е действително дължим в посочения размер.

БНБ, НАП и други институтиции се представили становища в защита на този режим, докато БТПП, БСК, Висшият адвокатски съвет и някои други организации са го оспорили.
Конституционните съдии посочват в мотивите си, че държавата и общините представят обществения интерес и тъй като се издържат с парите на данъкоплатците, имат право да защитават по облекчена процедура вземанията си. Подобна е логиката на КС и по отношение на банките - те са частни компании, но в тях има и значителни бюджетни средства, и т.н.

КС отбелязва още, че документите, с които държавните учреждения, общините и банките доказват своите вземания, са обективни, достоверни и надеждни - заради строгата регламентация и контрол, на които тези институции подлежат.

Съдът отхвърля твърдението на обмудсмана, че това е тоталитарна процедура, като се позовава на практики от Царство България. 

Що се отнася до твърдението, че при ускорената процедура е възможно правата на длъжниците да се нарушат от неточни и неясни изчисления на дълга, съдът е решил, че това е материалноправен въпрос и не е предмет на делото.