Банковият сектор оцеля. Независимо от враждебната обстановка, в която кредитните институции работиха през 2009-а, нито една от тях нямаше проблеми с редовното плащане на задълженията към своите клиенти. Нещо повече, за една година те успяха да увеличат своя капитал и от 7.93 млрд. лв. в края на 2008-а през декември 2009-а той достигна 9.47 млрд. лева. Вярно е, че печалбата на банките за 2009 г. - 780.10 млн. лв. е по-малка (с 44%) от тази, която са отчели за 2008 г. - 1.39 млрд. лева. Но за това си има съвсем логични причини.
Под сериозния натиск на кризата поръчките за българските фирми рязко намаляха и много от тях изпитаха първите финансови затруднения още преди края на март 2009-а. В началото на есента фирмите бяха подложени на допълнителен натиск, тъй като за да свие разходите и да прекрати безконтролното изтичане на средства от бюджета, правителството на Бойко Борисов рязко ограничи плащанията по задълженията на държавата към частните компании. Става дума за суми по сключени договори за строителство, доставка на стоки и услуги или за връщане на ДДС. Политика на затягане на колана допълнително оряза паричните постъпления на компаниите.
Всичко това доведе до увеличаване на обема на нередовно обслужваните кредити, което натовари банките с допълнителни, и то много сериозни разходи за провизии (с тях те са длъжни да покриват загубите си от лоши кредити). Данните на БНБ показват, че разходите за провизии през 2009-а - малко над 1 млрд. лв., са три пъти повече от тези за 2008-а, при това след като режимът, по който се заделят те, бе чувствително облекчен. Според някои експерти, ако се прилагаха правилата за провизии от 2008-а, сега банковата система нямаше да е на печалба, а на минимум половин милиард загуба.
Другата обезпокояваща новина е, че коефициентът на покритие на проблемните кредити с провизии постепенно започна да намалява. През март миналата година той е бил 145%, през юни - 143%, през септември - 131%, а през декември - 83 процента. Вярно е, че в края на годината БНБ е променила критерия за отчитане на покритието. До септември тя правеше този отчет за заемите с просрочие над 180 дни. А при представянето на данните за годината е включила към тях и кредитите с просрочие над 90 дни. Тази промяна обаче също показва, че финансовите резерви на кредитните институции постепенно се топят и възможността им да поемат загубите от нови необслужвани заеми постепенно намалява. Известно спокойствие внася фактът, че изискванията за провизиране на проблемните вземания все още са много по-строги, отколкото в останалите държави от ЕС, а коефициентите на покритие у нас са по-високи.
Повечето банкови клиенти едва ли се вълнуват от тези данни, но хората, които имат спестявания, би трябвало да се интересуват дали кредитните институции са стабилни. А тези коефициенти отразяват именно стабилността. Колкото по-високи са те, толкова по-защитена е банковата система от ударите на кризата. През 2009-а тя понесе и още един удар. Той дойде именно от чуждестранните им собственици на българските кредитни институции. Притиснати от липсата на ликвидност в собствените им държави банките майки буквално спряха да наливат пари у нас, с които да стимулират кредитирането. Директивата към българските им дъщери беше да отпускат нови заеми само с парите, които са получили от погасяването на старите и с нарасналите привлечени средства от граждани и фирми (ако има такива). Реверансът на чуждестранните банки бе, че не изтеглиха дивидентите си от българските им дъщерни институции, натрупани от минали години. Нещо повече, всички те спазиха подписаното споразумение с БНБ през 2009-а да не разпределят дивидент.
Емпорики банк обаче направи изключение и продължи да разширява позициите си на нашия пазар с подкрепата на френския банков гигант Креди Агрикол, който притежава гръцката Емпорики банк.
Общо взето, картината на банковия пазар през 2009-а може да се опише с кратката фраза Пари няма, действайте!. И българските банки действаха, опитвайки се да привлекат свободните пари на гражданите и фирмите срещу по-високи лихви по депозитите. Това вкара банковата система и бизнеса в спиралата на високите лихвени равнища, от която те трудно могат да излязат. Гражданите пък бяха ударени най-болезнено заради ползваните потребителски и ипотечни кредити, взети при лихвени равнища от 6 до 8% годишно, които през 2009-а се вдигнаха до 11-12% за ипотечните заеми и 16 до 18% за потребителските. Ситуацията се усложни допълнително, защото точно през 2009-а приключи промоционалният период на много потребителски и жилищни заеми, получени през 2008-а, и по тях започнаха да се начисляват по-високите лихвени проценти.
Накратко казано, през цялата 2009-а българските банки и техните клиенти плащаха цената на стабилността в ситуация на криза тя е доста висока. Както винаги, имаше и институции, които се справиха по-добре в сравнение с останалите. Това се вижда и от традиционната класация на в. Банкеръ за най-добра банка. Нея изготвяме на всеки три месеца - по пет критерия. Това са обем на активите, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на активите и възвръщаемост на капитала. В групата на най-добрите попадат само банките, които са сред първите десет и по петте критерия.
Активите показват значимостта на всяка банка за сектора, а останалите четири показателя отразяват именно стабилността на кредитните институции. Веднага обаче трябва да направим една уговорка. Според експерти много кредитни институции, за да отчетат печалба, не заделят достатъчно провизии, както изискват наредбите на БНБ. Дали това е вярно и кои са нарушителите, не може да стане категорично ясно от публикуваните данни на Централната банка. Вероятно темата ще бъде коментирана в годишния отчет на БНБ, но той ще се появи едва след три-четири месеца и в него едва ли ще има нещо ексклузивно.
На базата на споменатите пет показателя в елитната група на най-добрите банки за 2009-а попадат три кредитни институции. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК и Корпоративна банка. По своята същност това са институции с напълно различни бизнес приоритети, корпоративна история и пазарно поведение. Явно обаче - независимо от тези различия, и трите банки се справят много добре с пазарните предизвикателства.
Може да се каже, УниКредит Булбанк извлече от кризата повече ползи, отколкото загуби. За разлика от другите банки в първата десятка по размер на активите, УниКредит Булбанк никога не е проявявала прекалено голяма агресивност при отпускането на нови кредити. Дори и в годините на най-голям ръст на финансовите пазари у нас - 2006-а, 2007-а и 2008-а, предоставените заеми са заемали между 65 и 70% от активите й. Докато при останалите големи банки това съотношение бе от порядъка на 80-85%, а при някои - като ОББ например, в определени периоди то надхвърляше 95 процента. Докато икономиката растеше, консервативната политика не играеше в полза на УниКредит Булбанк. Тя не се състезаваше с лидерите по потребителско и ипотечно кредитиране, въздържаше се и от масирани кампании за привличане на корпоративни клиенти. Банката поддържаше сравнително умерена политика и не залиташе по нисколихвените заеми. И това нейно поведение бе доста необяснимо на фона на огромния й капитал и свободни средства. На немалко бизнесмени то изглеждаше дори високомерно. Имаше период, през който УниКредит Булбанк за известно време загуби лидерската си позиция по размер на активите. В ситуацията на криза обаче бизнес поведението на УниКредит Булбанк се оказа доста сполучливо. Липсата на много на брой кредити спаси банката от рязко увеличаване на разходите за провизии. Високата й ликвидност пък й позволи да не повишава бързо и рязко лихвите по кредитите и лихвите по депозитите. Така тя не само запази балансовото си число, но дори го увеличи. От 11 млрд. лв. през 2008-а активите й в края на 2009-а достигнаха 11.52 млрд. лева. Тук не бива да се пропуска и фактът, че през миналата година УниКредит Булбанк е успяла значително да повиши размера на привлечените средства от други финансови институции от 1.43 млрд. на 3.02 млрд. лева. Почти сигурно е, че по-голямата част от тези пари идват от австрийската майка Банк Аустрия и от нейния собственик УниКредит Груп. Банката обаче явно няма проблем да ги пласира изгодно, тъй като през 2009-а отново е първа по-печалба - 193 млн.лв., а показателите й за възвръщаемост на собствения капитал (11.81%) и на активите й (1.68%) са едни от най-високите в системата.
Банка ДСК пък бе поставена в далеч по-сложна ситуация. Тя не получи свежо външно финансиране. Напротив, през 2009-а депозитите на граждани и кредитите от чуждестранни финансови институции се свиха от 1.3 млрд. на 727.51 млн. лева. Банка ДСК бе оставена от родителя си да разчита единствено на себе си. А това съвсем не бе лесна задача, при положение че заемите представляват 86% от активите й. Банката обаче разполага с достатъчно голям капитал - 1.41 млрд. лв., който й дава сигурност и възможност за бърза промяна на политиката. В кризисната ситуация мениджмънтът на институция разчиташе на своето старо и изпитано оръжие - да заложи на добре познатите си и традиционни клиенти - гражданите. В синхрон с политиката на всички останали банки и при нея лихвите по депозитите се повишиха, корпоративното кредитиране бе ограничено, а свободните пари бяха насочени в отпускането на ипотечни заеми. Резултатът от тази промяна е, че през 2009-а Банка ДСК увеличи активите си от 8.67 млрд. до 8.79 млрд. лв., а отчетената печалба - 172.2 млн. лв., е втората по размер в целия сектор. Показателите й за възвръщаемост на собственият капитал (12.22%) и на активите (1.97%) също са едни от най-добри в сектора. А това показва, че Банка ДСК е успяла да поеме ударите на кризата и разполага с потенциал отново да започне да кредитира активно при подобряване на икономическата конюнктура.
Корпоративна банка пък трябваше да решава съвсем различни казуси. Мажоритарният пакет от акциите й е собственост на дружествата на Цветан Василев. Книжата й се търгуват на БФБ София и това я кара да води доста по-предпазлива финансова политика. В годините на икономически растеж банката се въздържаше от мащабни кампании в областта на потребителските и ипотечните заеми. Според председателя на надзорния й съвет тя не се е впускала и във финансирането на големи проекти в строителството и хотелиерството. Василев смята, че именно тази политика е предпазила Корпоративна банка от бързо увеличаване на проблемните кредити в сегашната криза и от нарастване на разходите за провизии.
Факт е, че печалбата на Корпоративна банка от 60.4 млн. лв. през 2009-а е с 50% по-висока от тази през предишната година (40.3 млн. лева). Въпрос на експертен анализ е какви са конкретните фактори, допринесли за този впечатляващ финансов резултат, защото банката не е увеличила активите си.
Краят на 2009-а съвсем не бе лек както за Корпоративна банка, така и за останалите кредитни институции, контролирани от български капитали. Причината е, че в тях бяха концентрирани сметките на големите държавни компании, на които финансовият министър Симеон Дянков разпореди да платят дължимия дивидент на бюджета, както и да потърсят възможно най-добрите условия, при които да държат свободните си финансови средства. Това доведе до изтичането на значителни парични потоци именно от банките с български капитал. По някои оценки става дума за близо половин милиард лева. Тези процеси неминуемо са се отразили и на Корпоративна банка. Вижда се, че активите й в края на 2009-а (2.04 млрд. лв.) са намалели в сравнение с 2008-а, когато са били 2.11 млн. лева. С близо 250 млн. лв. са се свили и фирмените депозити, привлечени от кредитната институция - удар, който тя частично е компенсирала с повишаване на депозитите от граждани.
Така или иначе мениджмънтът на Корпоративна банка е успял да намери верните решения за всички проблеми и не само да посрещне предизвикателствата на пазара, но и да излезе от тях на по-печеливша позиция. КТБ е на първо място по възвръщаемост на капитала - 21.88%, и на активите - 2.97%, и демонстрира много стабилни позиции във финансовия сектор.
Ако говорим за останалите кредитни институции, всички те се борят ожесточено с негативните последствия от кризата и това личи най-вече от печалбите им. При банки като ОББ, Юробанк И Еф Джи България и Райфайзенбанк (България), които бяха изключително активни в отпускането на заеми, годишните финансови резултати са се свили повече от два пъти. И причината, както вече пояснихме, е в изключително консервативния подход, който те са възприели при заделянето на провизии по просрочените кредити.
При институции като Societe Generale Експресбанк, Банка Пиреос България и Алианц България, които в предишни години бяха по-въздържани при отпускането на заеми, намаляването на печалбата не е толкова драстично, но все пак и при тях се отчитат влошаване.
Банките с български капитал като ЦКБ, ИНВЕСТБАНК и Интернешънъл Асет Банк пък се борят с вредното влияние на родната политическа действителност върху финансовата система. Въобще, както неведнъж в. Банкеръ писа, кредитните институции са под обсада. Засега те успешно устояват на пристъпите на кризата, но резервите им започват да се топят и не е ясно още колко дълго могат да издържат. Според експерти устойчивостта им няма да бъде разклатена и през 2010-а, но ако до края на годината кризата не приключи... Никой не може да каже какво ще е бъдещето.
В.Банкеръ
Няма коментари:
Публикуване на коментар