В края на септември общият размер на финансирането, отпуснато на търговските дружества и на населението, е 50.88 млн. лв. и в сравнение със същия период на 2008-а се е увеличило с 2.6 млрд. лева. Вярно е обаче, че и цената му е нараснала. По отношение на корпоративните заеми този скок не е чак толкова голям, независимо от възмутените изявления, с които представители на различни браншови организации и отделни бизнесмени пълнят медиите. Статистиката на БНБ показва, че средният размер на лихвата по корпоративните заеми в левове за една година е скочил от 10.06% през септември 2008-а на 10.51% в края на септември 2009 година. А по кредитите в евро има дори намаление - от 8.8 на 7.89 процента. Същото се отнася и за фирмените заеми в щатски долари. Така че не е ясно от какво точно се оплаква бизнесът.
Вярно е, че средностатистическата стойност е като средностатистическото кюфте от популярния виц: един изяжда седем кюфтета, друг три, а статистиката отчита, че двамата са консумирали средно по пет. Така се получава и при кредитите. Ако пет големи фирми са получили по 10 млн. лв. заеми при 8% лихва, а 20 малки са взели кредити от по 100 хил. лв. при 12% лихва, средностатистическият резултат е, че банките са отпуснали кредити за 52 млн. лв. при средна лихва от 8.1 процента. Само че това не подслажда живота на 20-те малки компании, които си плащат по 12 процента.
Има обаче едно обстоятелство, което дребният бизнес не желае да признае. А то е, че големите компании създават повече работни места, имат повече клиенти, по-големи обороти и парични наличности, могат да предоставят по-голям брой ликвидни обезпечения. И дори ако те фалират, кредиторите им има какво да вземат от тях. А какво ще вземеш от една малка фирма, чиито офиси в повечето случаи са взети под наем? Затова и банките отпускат на големите фирми по-евтини кредити, тъй като при тях по правило рискът е по-нисък. Така е не само в България, но и по света. А онези бизнесмени, които се оплакват от високите лихвени проценти у нас, имат възможността да се опитат да вземат заеми в друга европейска държава - например от банка в Гърция, Румъния или Австрия. Интересно там каква лихва по заема ще им предложат, ако въобще ги одобрят за кредит?
Не може да се отрече обаче
високият ръст на лихвите
по заемите за граждани. Средната цена на левовите потребителски кредити, която се измерва с т.нар. годишен процент на разходите (той включва лихвата и всички дължими такси и комисиони), за една година се е повишила от 12.37 на 15.26%, а по жилищните кредити - от 10.24 на 11.03 процента. Но дори и при тези заеми през октомври годишният процент на разходите е намалял. И това не е защото премиерът или финансовият министър са разпоредили да бъдат смъкнати лихвите, а тъй като банките търсят всякакви начини да пласират натрупания ликвиден ресурс, който им струва доста скъпо. И когато това става чрез отпускането на нови заеми, те са склонни да поемат доста големи рискове.
Да не забравяме, че независимо от значително облекчените условия, при които заемите се класифицират като просрочени и се изисква заделяне на провизии по тях, обемът на лошите кредити продължава да расте, а съответно и разходите на банките за покриването им.
Данните на БНБ сочат, че в края на септември 2009-а
всички проблемни заеми са 8.53%
от общия размер на предоставените кредити, а тези, които не се обслужват повече от половин година, са 3.5%, или общо 1.8 млрд. лева. Наложило се е банките да заделят за деветте месеца на 2009-а три пъти и половина повече провизии в сравнение с тези, направени през цялата 2008 година. А това са все разходи, които трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. Първата стъпка е банките да намалят размера на печалбите си - факт, който опровергава обвиненията в кожодерство и егоизъм, отправяни към тях. А когато тази мярка (намаляването на печалбата) е недостатъчна, се прибягва и към по-високи лихвени равнища по заемите. Така че за високата цена на кредитите
бизнесът да се сърди на нередовните длъжници
Междувременно имаше немалко призиви банките да намалят още печалбата си, за да споделят тежестта на кризата със своите клиенти. Това разсъждение щеше да е вярно, ако кредитните институции разпределяха натрупаната печалба като дивидент за акционерите си. Но това просто не се случи. Всички банки (освен Общинска) прибавиха положителния си финансов резултат към собствения си капитал. (За онези, които не са наясно - собственият капитал гарантира стабилността на банката и й дава възможност да отпуска повече кредити.)
Ще напомним и друго нещо, за което "БАНКЕРЪ" писа вече неведнъж: при сегашното положение всякакви предложения за бързо намаляване на лихвите по заемите са удар върху сигурността на финансовата система и са насочени срещу интересите на вложителите, защото в крайна сметка биха довели до намаляване на собствения капитал на банките. Ако прилагането на действащите до септември 2008-а критерии за оценка и класифициране на лошите вземания и за тяхното провизиране бе продължило, досега банковият сектор вече щеше да е излязъл на загуба.
Отбелязваме всички тези факти и обстоятелства, за да е ясно, че ситуацията в най-стабилната система у нас - финансово-кредитната, въобще не е розова. И всякакви изявления, че банките вегетират на гърба на клетите кредитополучатели, са, меко казано, некоректни. Числата от статистиката на БНБ показват точно обратното. А който може да извади по-достоверни данни, нека го направи.
Въпреки тази тежка ситуация има и банки, които се справят много по-добре от останалите.
Класацията на вестник "БАНКЕРЪ"
за най-активно кредитиращи банки, която се изготвя на всеки три месеца от осем години насам, подрежда институциите по три показателя. Това са общият размер на отпуснатите заеми, техният ръст на годишна база и съотношението им спрямо активите на банката. Само институциите, които заемат първите десет места и по трите критерия, се нареждат в групата на най-активно кредитиращите. Разбира се, за пълната оценка на активността и професионализма на банките при отпускането на заеми е добре да се приложат и още ред други показатели, като например дял на просрочените вземания по видове кредити - корпоративни, жилищни и потребителски. Както и покритие на проблемните заеми с провизии. Такива данни обаче БНБ не публикува за всяка отделна банка, а класацията се изготвя единствено на базата на официални статистически данни, за да се избегнат възможни спекулации.
По изброените критерии в групата на най-активно кредитиращите за деветте месеца на 2009-а попада единствено
"Societe Generale Експресбанк"
Характерното за нея е, че тя винаги е поддържала сравнително високо съотношение на отпуснатите заеми спрямо активите си, но остана встрани от еуфорията за ударно отпускане на заеми за гражданите и фирмите, която бе обхванала пазара до средата на 2008-а. Тази въздържаност й позволи да съхрани ресурсите си и да ги използва за по-активно кредитиране в сегашната тежка икономическа ситуация.
"Societe Generale Експресбанк" продължава да поддържа имиджа си на институция, ориентирана предимно към фирмите, независимо че предлага значително количество финансови услуги и за гражданите. В края на септември общият размер на отпуснатите от нея кредити е 2.15 млрд. лв., като 1.38 млрд. лв. от тях са предоставени на търговски дружества. Според мениджъри на банката тя се е въздържала от прекомерно кредитиране на строителни компании, както и на фирми, чийто бизнес е основан на големи държавни поръчки. Точно по тази причина сега обемите на просрочените й вземания и на разходите й за провизии са сравнително малки. Това пък й дава възможност да задели по-големи средства за нови заеми, които предлага при изгодни за сегашната ситуация условия. Фактите потвърждават това: за една година - от септември 2008-а до края на септември 2009-а, общият обем на предоставените от нея кредити е нараснал с 14.01 процента. Числото е доста впечатляващо на фона на общия ръст за финансовия сектор, който е 5.67 процента. При това "Societe Generale Експресбанк" поддържа доста високо съотношение - 80.63% - на отпуснатите заеми спрямо общия обем на активите си.
Ако се вгледаме по-внимателно в
данните на отделните банки
ще видим, че "Societe Generale Експресбанк" не е единствената, която отбелязва значителен растеж на предоставените заеми. Доста по-голямо увеличение отчитат Корпоративна банка (28.19%), "Емпорики банк" (18.81%), "Търговска банка Д" (18.21%), ЦКБ (17.97%) и "Токуда банк" (17%). И това са все институции, които винаги са поставяли акцента на дейността си върху корпоративните заеми. Другата особеност при тях е, че делът на кредитите в общия размер на активите им не надхвърля 70%, докато при повечето големи банки той е над 75 процента. Изключение от това правило е българското поделение на "Емпорики банк", при което отпуснатите заеми растат доста бързо, независимо че заемат над 90% от активите. Особеното при базираното у нас поделение е, че то разполага с безусловната подкрепа на френския финансов гигант "Креди Агрикол", който притежава гръцката "Емпорики банк". И задачата, поставена пред мениджмънта на българската кредитна институция, е в рамките на две-три години от малка банка тя да се превърне в един от големите играчи на българския пазар.
Очевидно кредитирането за граждани, макар и много доходоносно, в ситуация на икономически спад се превръща в препятствие и дори в тежест за развитието на банките.
Ориентираните към гражданите "Банка ДСК", ОББ и "Юробанк И Еф Джи България" отчитат увеличение на кредитните си портфейли между 1.25% - за "Банка ДСК", и 7.22% - за "Юробанк И Еф Джи България".
На другия полюс пък е "Българска банка за развитие", но тя наистина може да се третира като изключение, тъй като държавата наля над половин милиард лева в капитала й, което създаде неограничени възможности за ръст на кредитния й портфейл. За дванадесет месеца общият размер на директно отпуснатите заеми за бизнеса от ББР се е повишил с невероятните за сегашната икономическа ситуация 49.7 процента.
Казано накратко, банките се опитват да поддържат ръст в кредитирането, отчитайки неблагоприятната икономическа конюнктура и повишения риск и съобразявайки се с размера и цената на финансовите ресурси, които са в състояние да привлекат. Колкото и неприятно да е, българските бизнесмени трябва да приемат реалността, а тя е, че активизирането на банките в отпускането на заеми и по-бързото намаляване на лихвите зависят изцяло от подобряването на икономическата среда в държавите, където се намират техните майки - Гърция, Италия, Белгия, Австрия, Франция и Унгария. Вярно е, че напоследък европейската икономика все по-често дава сигнали за възстановяване. За съжаление обаче те са още доста слаби. А наред с тях се появяват и негативни съобщения за свръхзадлъжнялост и напрежение в банковите сектори на някои държави, какъвто пресен пример е Гърция. Общото впечатление е, че и през следващата година бизнесът в Европа няма да може да постигне траен растеж, което на свой ред означава, че поне до средата на 2010-а кризата ще продължи да притиска българските пазари с всички произтичащи от това отрицателни последствия за кредитирането.
Няма коментари:
Публикуване на коментар