Делът на отделните видове банково финансиране в общо разрешените от трезорите кредитирания е най-сигурният индикатор за определяне на дългосрочната пазарна ориентация на една или друга влогонабираща институция.
В областта на потребителското кредитиране най-голям дял на подобни заеми има - съвсем естествено Банка ДСК с 0.337% от общия кредитен портфейл. Това е повече от една трета от всички разрешени от трезора, ръководен от Виолина Маринова, финансирания и ясно говори за продължаващата преимуществена ориентация на влогонабиращата институция към банкирането на дребно, въпреки експанзията й и в други сектори на пазара.
Веднага след това са SG Експресбанк и ЦКБ с 0.297 и 0.2% от пасива на трезора, инвестирани в потребителското финансиране. Последни в челната десетка са ПИБ и Уникредит Булбанк, съответно с 0.118 и 0.1 индекс за пазарна ориентация, която е ясен индикатор, че за най-големите трезори това все пак е спомагателна дейност, а не основно занимание.
Но най-важното е друго, за разлика от бруто раздадените кредити, където господстваха единствено и само големите и най-големите играчи, една малка - но амбициозна банка като Токуда, успешно е навлязла в този пазарен сегмент. Подобна е и позицията на средните Инвестбанк и Общинска банка, които също успешно пласират значителна част от актива си в бързо оборотното и доходното потребителско кредитиране.
Впрочем един от най-важните проблеми пред всяка банка, желаеща да работи сред хората, е наличието на достатъчно широка и развита мрежа от клонове и офиси и достатъчно пари. Когато поне едно от тези условия не е изпълнено, не може да се говори по никакъв начин за успешен бизнес в сегмента на потребителското кредитиране. Типичен пример за единството на клонова мрежа и много пари е Банка ДСК, докато гигантът Уникредит Булбанк - макар и да има много пари, не разполага с нужната гъста мрежа от локации в почти всяко населено място, за да стигне до отделния човек търсещ банково финансиране.
Съвсем различна е картината при ипотечното кредитиране, където наред с големите играчи, водеща позиция заемат и средни и дори малки трезори, които имат устойчива и дългосрочна ориентация към финансирането на бизнеса с недвижимости. За втора поредна година с най-висок дял на ипотечните заеми в общия кредитен портфейл е Алианц Банк България АД. Над 34% от нейните активи в бруто кредитен портфейл са използвани за финансиране на подобни сделки. Това се дължи на специфичната пазарна ниша, в която работи трезорът - имоти средна и висша категория, които се характеризират със стабилно потребителско търсене и относително висока платежоспособност на купувачите.
Друга особеност е възможността трезорът на застрахователния гигант Алианц да ползва дългите пари на своята майка, както и да разполага със сигурен купувач за емитираните срещу ипотеките дългосрочни ипотечни облигации, които най -вече за животозастрахователите и за пенсионно - осигурителните дружества се явяват търсен и желан актив.
На второ място, само с 3% разлика е Банка ДСК, за която ипотечното кредитиране е важен сегмент от основната й дейност - банкирането на дребно. Интересно е, че финансови гиганти като Уникредит Булбанк и Пощенска банка имат два пъти по-малко средства, инвестирани в ипотечно финансиране - малко над 14.6% от портфейлите им, докато за две банки, последни в челната десетка - Прокредитбанк и Инвестбанк, делът на ипотечното кредитиране в общия заемен портфейл е малко над 8%. Резултатът на Пощенска банка е интересен и заради широката и активна рекламна кампания, която трезорът води именно в сегмента на ипотечното кредитиране.
Прави силно впечатление, че останалите 15 трезора, вкл. и гиганти като ОББ и Райфайзенбанк, които не пестят пари за реклама, явно поне засега не могат да се похвалят със значим пазарен пробив.
Колкото до индекса за пазарна ориентация в корпоративното финансиране, както и преди две години, така и сега това си остава царството на малките и все по-специализиращи се трезори, както и - най-вече, на аксесорните банки, тясно обвързани с определен кръг клиенти и дори създадени специално за да обслужват този кръг клиенти. Нещо повече, става дума за влогонабиращи институции, в които между 68% и 84% от целия заемен портфейл е концентриран в една-единствена ниша от пазара за банкови услуги - корпоративното банкиране. Освен със специализацията като ефективно средство за оцеляване в гората, където зад всеки храст надничат свирепи вълци, подобна ограниченост се обяснява и с факта, че често пъти подобни малки банки получават точни инструкции от майките си с кои клиенти да работят и как. И както казват редица банкери, това те правят по целия свят, верни на правилото - по-добре щерката да има 100 клиенти, но всеки от тях да поддържа постоянно салдо по сметките си от 1-10 милиона лева. А това е изгодно и свежда риска от нови клиенти до нула. С което регулациите на БНБ се следват по минимума, а цената на банкерското посредничество става минимална.
Колкото до ориентацията на банките към пласмент на временно свободните им пари на междубанковия пазар, там ситуацията е ясна. Водачи са ББР, която получи за целта 500 млн. лв. от държавната хазна и усилено рефинансира трезорите през пазара, и Общинска банка, която разполага постоянно с остатъците по бюджетните сметки на българските общини, които й носят неголям, но постоянен доход.
Каква ще е съдбата на тази пазарна ориентация на банките ще покаже бъдещето, но отсега е ясно, че сериозни промени няма да настъпят. За това няма нито свободни пари, нито клиенти за тях, нито свободни територии, нито позиции, които да бъдат заети с ефектни рекламни и ценови удари. Българската банкова система има вече изградена структура и тя ще се променя много бавно и мъчително, ако изобщо се стигне дотам.
В областта на потребителското кредитиране най-голям дял на подобни заеми има - съвсем естествено Банка ДСК с 0.337% от общия кредитен портфейл. Това е повече от една трета от всички разрешени от трезора, ръководен от Виолина Маринова, финансирания и ясно говори за продължаващата преимуществена ориентация на влогонабиращата институция към банкирането на дребно, въпреки експанзията й и в други сектори на пазара.
Веднага след това са SG Експресбанк и ЦКБ с 0.297 и 0.2% от пасива на трезора, инвестирани в потребителското финансиране. Последни в челната десетка са ПИБ и Уникредит Булбанк, съответно с 0.118 и 0.1 индекс за пазарна ориентация, която е ясен индикатор, че за най-големите трезори това все пак е спомагателна дейност, а не основно занимание.
Но най-важното е друго, за разлика от бруто раздадените кредити, където господстваха единствено и само големите и най-големите играчи, една малка - но амбициозна банка като Токуда, успешно е навлязла в този пазарен сегмент. Подобна е и позицията на средните Инвестбанк и Общинска банка, които също успешно пласират значителна част от актива си в бързо оборотното и доходното потребителско кредитиране.
Впрочем един от най-важните проблеми пред всяка банка, желаеща да работи сред хората, е наличието на достатъчно широка и развита мрежа от клонове и офиси и достатъчно пари. Когато поне едно от тези условия не е изпълнено, не може да се говори по никакъв начин за успешен бизнес в сегмента на потребителското кредитиране. Типичен пример за единството на клонова мрежа и много пари е Банка ДСК, докато гигантът Уникредит Булбанк - макар и да има много пари, не разполага с нужната гъста мрежа от локации в почти всяко населено място, за да стигне до отделния човек търсещ банково финансиране.
Съвсем различна е картината при ипотечното кредитиране, където наред с големите играчи, водеща позиция заемат и средни и дори малки трезори, които имат устойчива и дългосрочна ориентация към финансирането на бизнеса с недвижимости. За втора поредна година с най-висок дял на ипотечните заеми в общия кредитен портфейл е Алианц Банк България АД. Над 34% от нейните активи в бруто кредитен портфейл са използвани за финансиране на подобни сделки. Това се дължи на специфичната пазарна ниша, в която работи трезорът - имоти средна и висша категория, които се характеризират със стабилно потребителско търсене и относително висока платежоспособност на купувачите.
Друга особеност е възможността трезорът на застрахователния гигант Алианц да ползва дългите пари на своята майка, както и да разполага със сигурен купувач за емитираните срещу ипотеките дългосрочни ипотечни облигации, които най -вече за животозастрахователите и за пенсионно - осигурителните дружества се явяват търсен и желан актив.
На второ място, само с 3% разлика е Банка ДСК, за която ипотечното кредитиране е важен сегмент от основната й дейност - банкирането на дребно. Интересно е, че финансови гиганти като Уникредит Булбанк и Пощенска банка имат два пъти по-малко средства, инвестирани в ипотечно финансиране - малко над 14.6% от портфейлите им, докато за две банки, последни в челната десетка - Прокредитбанк и Инвестбанк, делът на ипотечното кредитиране в общия заемен портфейл е малко над 8%. Резултатът на Пощенска банка е интересен и заради широката и активна рекламна кампания, която трезорът води именно в сегмента на ипотечното кредитиране.
Прави силно впечатление, че останалите 15 трезора, вкл. и гиганти като ОББ и Райфайзенбанк, които не пестят пари за реклама, явно поне засега не могат да се похвалят със значим пазарен пробив.
Колкото до индекса за пазарна ориентация в корпоративното финансиране, както и преди две години, така и сега това си остава царството на малките и все по-специализиращи се трезори, както и - най-вече, на аксесорните банки, тясно обвързани с определен кръг клиенти и дори създадени специално за да обслужват този кръг клиенти. Нещо повече, става дума за влогонабиращи институции, в които между 68% и 84% от целия заемен портфейл е концентриран в една-единствена ниша от пазара за банкови услуги - корпоративното банкиране. Освен със специализацията като ефективно средство за оцеляване в гората, където зад всеки храст надничат свирепи вълци, подобна ограниченост се обяснява и с факта, че често пъти подобни малки банки получават точни инструкции от майките си с кои клиенти да работят и как. И както казват редица банкери, това те правят по целия свят, верни на правилото - по-добре щерката да има 100 клиенти, но всеки от тях да поддържа постоянно салдо по сметките си от 1-10 милиона лева. А това е изгодно и свежда риска от нови клиенти до нула. С което регулациите на БНБ се следват по минимума, а цената на банкерското посредничество става минимална.
Колкото до ориентацията на банките към пласмент на временно свободните им пари на междубанковия пазар, там ситуацията е ясна. Водачи са ББР, която получи за целта 500 млн. лв. от държавната хазна и усилено рефинансира трезорите през пазара, и Общинска банка, която разполага постоянно с остатъците по бюджетните сметки на българските общини, които й носят неголям, но постоянен доход.
Каква ще е съдбата на тази пазарна ориентация на банките ще покаже бъдещето, но отсега е ясно, че сериозни промени няма да настъпят. За това няма нито свободни пари, нито клиенти за тях, нито свободни територии, нито позиции, които да бъдат заети с ефектни рекламни и ценови удари. Българската банкова система има вече изградена структура и тя ще се променя много бавно и мъчително, ако изобщо се стигне дотам.
Източник: Money.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар