Цветан Василев наддава за втора банка

Малката "Креди Агрикол България" се продава от френския й собственик

Излизането на чужди капитали от финансовия сектор в България в последните години постепенно се превърна в устойчив процес. Затова и плановете на една от водещите банки във Франция - Credit Agricole, да продаде местното си поделение трудно може да се окачестви като изненада, а според източници, близки до продавача, и представители на банковия сектор процедурата вече е в ход. Ако се стигне до сделка, тя едва ли ще е грандиозна и ще разтърси пазара, защото за разлика от банката майка "Креди Агрикол България" е малка по размер, с ограничен бизнес и скромна клиентска база.

Изтеглянето на поредна чуждестранна западноевропейска банка от България само по себе си обаче не е добра вест. Само преди броени месеци втората по големина банка в Бавария - Bayern LB, напусна българския пазар. Това стана, като продаде поделението на групата си тук MKB Юнионбанк (сега Юнионбанк) на Първа инвестиционна банка. Причините бяха поети ангажименти по спасителния й пакет от германското правителство. От подобно естество са и факторите за преструктуриране на големите гръцки банки – National Bank of Greece (собственик на ОББ), Eurobank (собственик на Пощенска банка), които много вероятно ще доведат до продажбата на дъщерни поделения, включително и в България. Другите две сделки от началото на кризата също са с местни инвеститори - в Българо-американската кредитна банка като мажоритарен акционер влезе Цветелина Бориславова, а групата на "Химимпорт", чиято собственост е и Централна кооперативна банка, придоби Тексимбанк.

А другата причина сделката за "Креди Агрикол България" да е любопитна са потенциалните купувачи.

Експанзия на местния капитал

Според двама източници е проявен интерес основно от местни институции. Друг запознат със сделката сочи, че единствената оферта е подадена от Цветан Василев, мажоритарен собственик и председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. "Слухове не коментираме", каза пред "Капитал" главният изпълнителен директор на "Креди Агрикол България" Атанасиос Петропулос, а Цветан Василев не беше открит за коментар.

Според информацията на "Капитал" Цветан Василев е подал индикативна оферта, като не е ясно на този етап дали това е направено през банката или чрез друго негово дружество. Крайният срок за подаване на окончателни оферти е до края на февруари, като ако кандидатът е един, може процедурата да се ускори. Финансовият и правен анализ на "Креди Агрикол България", както и подаването на оферти се случват в Париж. Според законовите изисквания в момента, в който се постигне предварително договорено споразумение за покупко-продажба между купувач и продавач, трябва да бъде уведомен "Банков надзор" на БНБ. След подаване на искане за разрешение и проверка от надзора на купувача централната банка взима решение да разреши ли покупката или не. На този етап в БНБ няма постъпило нищо официално.

Преди малко повече от година и половина също са търсени купувачи на "Креди Агрикол България", включително и сред западни банки, представени на българския пазар.

Какво се продава

"Креди Агрикол България" е на 21-во място от 30 институции, опериращи в страната. По последни данни към края на септември 2013 г. балансовото й число според отчета й в БНБ е 489.4 млн. лв., а собственият капитал - 31.5 млн. лв. От 2008 г. банката е на загуба, като и за деветте месеца на миналата година финансовият й резултат е отрицателен – близо 11 млн. лв. Според информацията в интернет страницата на банката тя има 18 офиса общо в София и страната (по един във Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Благоевград).

Всичко това говори, че едва ли продавачът разчита на сериозен приход от сделката, а просто напуска пазара. А също така и че най-ценното за потенциалния купувач е лицензът. Той от своя страна би бил интересен за инвеститори извън Европейския съюз, които не могат да се възползват от правото на единния паспорт (банка от страна - членка на ЕС, може да отваря свое поделение в друга държава от евросъюза само чрез уведомление – бел. ред.). Още повече че в момента големите европейските банкови групи не купуват, а по-скоро продават.

За местен играч от сектора също би имало ползи. Едната е в борбата за дял, който прави институцията по-системно важна, а и при намерение за продажба може да вдигне стойността й. Като цяло регулаторът поощрява този процес на консолидация, който би подобрил ефективността и рентабилността и улеснява надзора. Според източници от сектора именно БНБ е настоявала например след придобиването й Юнионбанк да се влее в ПИБ.

Другият вариант е запазването на втора паралелна (а често и формално несвързана институция), както например беше решено за ЦКБ и "Тексим". Основната полза е избягване на концентрации при инвестициите и кредитите, които иначе биха нарушили законови лимити. Така например за КТБ, която има сериозни експозиции към свързани със собственика й компании, това може да се окаже важно. Още повече че в банката са концентрирани голяма част от депозитите на държавните дружества, които по сега действащите правила трябва да се разпръснат в повече институции.

20 години по-късно

Сегашната "Креди Агрикол България" е малка, но има дълга история на българския банков пазар. Предшественик на банката е създадената през 1994 г. Българска инвестиционна банка. Нейни основатели тогава са Европейската банка за възстановяване и развитие и група български банки и други акционери. През 1998 г. Emporiki Bank, Гърция придобива контролния пакет акции, а през 2003 г. гръцката банка става едноличен собственик. През 2007 г. френската Crédit Agricole Group придобива контролния пакет акции на Emporiki в Гърция и така българското поделение става част от групата на френската банка. И след сделката обаче банката тук продължи да се възприема като гръцка. През пролетта на 2008 г. новият собственик в Гърция обяви петгодишна стратегия за развитие на поделенията в България, Румъния и Албания. Тогава банкирането на дребно - разработване и предлагане на продукти и услуги за домакинствата, и развитието на продукти и услуги за малки и средни предприятия бяха поставени като основен акцент в развитието на българското поделение, както и разширяване на клоновата мрежа. През последните няколко години банката наистина активизира дейността си в тези направления.
През лятото на 2012 г. последва ново преструктуриране в собствеността на върха, което имаше последици и за дъщерните банки в региона. Credit Agricole придоби директно 100% от капитала на поделенията си в България, Румъния и Албания и след това продаде Emporiki на Alpha Bank.
Тогава от Credit Agricole посочиха, че това е последната стъпка от процес на интегриране, разработен от началото на 2009 г. Целта му според банката беше заздравяване на връзките между Crédit Agricole и дъщерните дружества от групата и пряк достъп до финансиране от френската централа. Изглежда обаче връзките не са станали чак толкова здрави, след като по-малко от две години по-късно банката се продава.

capital.bg